„Съседското момче уби сина ми“ | Виолета Ромова | Житейник

„Аз умирам при всеки спомен и изживявам всичко наново.“

Това казва Виолета Ромова, когато разказва за най-тежката загуба в живота си - смъртта на сина ѝ при катастрофа през 2003 година. Историята на Виолета започна от стара фотография от архива на прадядо ми Ангел Хаджимитов. От лицата на баба й, дядо й, татко й и двете й лели, останали върху снимка преди 90 години, стигнахме до един цял човешки живот - до семейството, спомените, загубите и онова, което човек носи със себе си години по-късно. Виолета говори за сина си, за деня на катастрофата, за болката, която не изчезва, и за начина, по който един човек продължава да живее, когато животът му вече никога не може да бъде същият.

Говори и за паметта. За това как спомените могат едновременно да държат човека жив и да го връщат отново към най-трудните моменти.